Тръгна си от мен, но всъщност
не напусна тази стая.
Леглото – още неоправено,
на масата изстива чаят.
Стената, пълна с наши снимки,
усмихва ми се със тъга.
Книгата – с подгънат ъгъл
на последната глава.
Стъпките ти са по пода,
следи от пръсти по стъклата,
а в кожата ми е пропит
на твойта кожа аромата.
Тръгна си от мен, но всъщност
не напусна тази стая.
От мене ще си тръгнеш само,
когато аз го пожелая.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
