Тръгна си от мен, но всъщност
не напусна тази стая.
Леглото – още неоправено,
на масата изстива чаят.
Стената, пълна с наши снимки,
усмихва ми се със тъга.
Книгата – с подгънат ъгъл
на последната глава.
Стъпките ти са по пода,
следи от пръсти по стъклата,
а в кожата ми е пропит
на твойта кожа аромата.
Тръгна си от мен, но всъщност
не напусна тази стая.
От мене ще си тръгнеш само,
когато аз го пожелая.
© Стефка Крушарова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
