Тръгна си и думичка не каза,
тръгна си - не зная даже и къде.
Тъжно е и мъката ме пари,
като въглен догарящ в моите ръце.
Отново искам да те видя!
Покажи се, татко, поне за миг,
кажи - мислиш ли за мене,
кажи ми и с усмивка ме дари!
Жив е споменът за тебе,
гори в моите гърди!
Помня думите ти светли,
помня, но от спомена боли!
© Волен Вълев Всички права запазени