И вече писна ми от твойте идеали
и крайно време е това да спре.
За вчера просто не ми се говори!
А днес е късно да се разбере...
Не виждаш ли... че вече съм различна?
Стига с извиненията и с прикритите лъжи...
Обичах те... това ще ми остане
като спомен, само хубавото запази...
Изглеждаш толкова ненужно тъжен...
театърът ти заслужава цял... поклон
Ръкопляска твоята себичност...
всякаш се пързалят... тон... след тон... ...