4.04.2016 г., 0:40

...Тръгвам...

966 1 5

 

...Тръгвам...

 

Тръгвам да те търся, защото не те виждам...

Тръгвам..., защото те губя...и не те намирам...

Тръгвам, защото се отдалечих и ти ме търсиш!

Тръгвам, за да намеря себе си в тебе и ти не се бавиш!

 

Тръгвам, в опит да се разбера - защо неспирно плача?!

Тръгвам и няма да се спирам, назад няма да погледна!

Тръгвам, за да те върна, макар ти никога да не си си отивал...

Тръгвам, за да се върнем пак към живота, с любов създал ни...!

 

Тръгвам и никога вече няма да те губя, помогни ми да те открия!

Тръгвам и никога вече няма да се отдалеча, само към тебе вървя!

Тръгвам, но ако отново избягам сама и все пак не се намеря в тебе

...само не ми оставяй ключа на спомените, за да мога да ни забравя...!

 

Тръгвам, за да се върнем двамата, за да се открием отново в чувствата...

Тръгвам, за да те усетя пак, за да те целуна и прегърна пак, за да остана...!

Тръгвам и ще те търся отвън и отвътре, ще крещя и ще те викам в тишината...

Тръгвам...и ще разбия всичките врати, които не ми позволяват да те върна!

 

Тръгвам и когато тялото ми се умори да те търси,  душата ми ще продължи!

Тръгвам...тя е тази, която ще опита отново, която няма да се бои от новото...!

Тръгвам и никога вече няма да те губя, помогни ми да те открия, любими...!

Тръгвам и никога вече няма да се отдалеча, само към тебе вървя, към слънцето!

***

Тръгвам, но ако отново избягам сама и все пак не се намеря в тебе

...само не ми оставяй ключа на спомените, за да мога да ни забравя...!

***

...Само един ключ може да се изпробва тук...!

Само един ключ се опитва да ни отключи...!

Само един ключ може да влезе в сърцето...!

Само един ключ може да бъде и да върне щастието ни...!

Само един ключ може да разбие ключалката,

дори все още зад нея да няма никого...!

***

Тръгвам и никога вече няма да те губя, помогни ми да те открия!

Тръгвам и никога вече няма да се отдалеча, само към тебе вървя!

Тръгвам, но ако отново избягам сама и все пак не се намеря в тебе

...само ми остави ключа на спомените и мечтите, за да не ни забравя...!

 

Тръгвам и неспирно плача...!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Вълчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е Марина...има много тъга в тази моя творба и много изплакани сълзи, докато я писах..., защото описва...много труден и болезнен период за мен-да бъдеш далеч от любимия и най-голямото ти желание да се върнеш, от където си избягала преди заради страха си, но миналото е минало, както и бъдещето и ти не можеш да се върнеш там или да отидеш там, но можеш да хванеш мига, който се случва сега и да тръгнеш по него и само той е пътят към живота, към това да се върнеш, преродиш и отново да живееш. И когато трябва да отключиш вратата...
    Тази моя творба за мен е една равносметка през какво съм минала и волята да вървя по пътя, по който вървя и отново да съм щастлива, както и стана...
    Благодаря ти, че си съпричастна към тъгата на това "тръгвам"...От сърце ти благодаря!
  • Много тъга има в това - "тръгвам"...
  • Благодаря ти Младене!!!
    Благодаря и на теб Лулу!!! Вече съм тръгнала !!!
  • Със сигурност ще преминеш през едно емоционално, любовно и впечатляващо романтично пътуване - към човека на обожанието си, както и към самата себе си! Тръгвай, да не закъснееш!
  • Чудесно и нестандартно стихотворение! Оцених го най-високо.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...