Тръгвам си, защото идва зима,
даже поглед няма да извърна.
Там ще ме намериш, дето има
сили, красотата да покълва.
Тръгвам си, защо ме спираш още,
виждам как замръзва светлината!
Кой ще преживее ледни нощи,
туй е за безверници отплата!
Тръгвам си, на птица съм с крилата,
не усещам болка при раздяла.
Моля те, кажи на тъмнината,
че напразно се е разпиляла!
© Данаил Таков Всички права запазени