30.07.2007 г., 17:17

Тръгвам,за да остана

958 1 4
Болката ме прорязва.
Силна.
Раздираща.
Ужасна.
Всичко в мене стене.
Мисълта ми е...
опасна.
Какво да правя?
Вече не искам да живея.
Няма те, за да ме погалиш
както преди.
Но в мен крещи инстинкт,
за да оцелея.
А ужаса се простира
и боли ли, боли.
Ножове се забиват в мене.
Режат, късат до месо.
Искам да нахраня
вълци и псета
и да забравя всичко,
все едно не е било.
Никой няма да си спомня
за страхливото момиче
с невинните очи.
Никой няма да пролее сълза
или да пророни: "Прости!".
Но аз съм силна
и ще забравя.
Не се тревожи.
Няма да избера пропастта.
Аз тръгвам, но за да остана.
Заминавам, за да спася любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...