Тръгвам,за да остана
Болката ме прорязва.
Силна.
Раздираща.
Ужасна.
Всичко в мене стене.
Мисълта ми е...
опасна.
Какво да правя?
Вече не искам да живея.
Няма те, за да ме погалиш
както преди.
Но в мен крещи инстинкт,
за да оцелея.
А ужаса се простира
и боли ли, боли.
Ножове се забиват в мене.
Режат, късат до месо.
Искам да нахраня
вълци и псета
и да забравя всичко,
все едно не е било.
Никой няма да си спомня
за страхливото момиче
с невинните очи.
Никой няма да пролее сълза
или да пророни: "Прости!".
Но аз съм силна
и ще забравя.
Не се тревожи.
Няма да избера пропастта.
Аз тръгвам, но за да остана.
Заминавам, за да спася любовта.
Силна.
Раздираща.
Ужасна.
Всичко в мене стене.
Мисълта ми е...
опасна.
Какво да правя?
Вече не искам да живея.
Няма те, за да ме погалиш
както преди.
Но в мен крещи инстинкт,
за да оцелея.
А ужаса се простира
и боли ли, боли.
Ножове се забиват в мене.
Режат, късат до месо.
Искам да нахраня
вълци и псета
и да забравя всичко,
все едно не е било.
Никой няма да си спомня
за страхливото момиче
с невинните очи.
Никой няма да пролее сълза
или да пророни: "Прости!".
Но аз съм силна
и ще забравя.
Не се тревожи.
Няма да избера пропастта.
Аз тръгвам, но за да остана.
Заминавам, за да спася любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванина Всички права запазени
