Тръгвам,за да остана
Болката ме прорязва.
Силна.
Раздираща.
Ужасна.
Всичко в мене стене.
Мисълта ми е...
опасна.
Какво да правя?
Вече не искам да живея.
Няма те, за да ме погалиш
както преди.
Но в мен крещи инстинкт,
за да оцелея.
А ужаса се простира
и боли ли, боли.
Ножове се забиват в мене.
Режат, късат до месо.
Искам да нахраня
вълци и псета
и да забравя всичко,
все едно не е било.
Никой няма да си спомня
за страхливото момиче
с невинните очи.
Никой няма да пролее сълза
или да пророни: "Прости!".
Но аз съм силна
и ще забравя.
Не се тревожи.
Няма да избера пропастта.
Аз тръгвам, но за да остана.
Заминавам, за да спася любовта.
Силна.
Раздираща.
Ужасна.
Всичко в мене стене.
Мисълта ми е...
опасна.
Какво да правя?
Вече не искам да живея.
Няма те, за да ме погалиш
както преди.
Но в мен крещи инстинкт,
за да оцелея.
А ужаса се простира
и боли ли, боли.
Ножове се забиват в мене.
Режат, късат до месо.
Искам да нахраня
вълци и псета
и да забравя всичко,
все едно не е било.
Никой няма да си спомня
за страхливото момиче
с невинните очи.
Никой няма да пролее сълза
или да пророни: "Прости!".
Но аз съм силна
и ще забравя.
Не се тревожи.
Няма да избера пропастта.
Аз тръгвам, но за да остана.
Заминавам, за да спася любовта.
© Ванина All rights reserved.
