30 июл. 2007 г., 17:17

Тръгвам,за да остана

962 1 4
Болката ме прорязва.
Силна.
Раздираща.
Ужасна.
Всичко в мене стене.
Мисълта ми е...
опасна.
Какво да правя?
Вече не искам да живея.
Няма те, за да ме погалиш
както преди.
Но в мен крещи инстинкт,
за да оцелея.
А ужаса се простира
и боли ли, боли.
Ножове се забиват в мене.
Режат, късат до месо.
Искам да нахраня
вълци и псета
и да забравя всичко,
все едно не е било.
Никой няма да си спомня
за страхливото момиче
с невинните очи.
Никой няма да пролее сълза
или да пророни: "Прости!".
Но аз съм силна
и ще забравя.
Не се тревожи.
Няма да избера пропастта.
Аз тръгвам, но за да остана.
Заминавам, за да спася любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...