Трънче
Т Р Ъ Н Ч Е
„ А за да се непревъзнасям поради
премногото откровения, даде ми се
мъченически трън в плътта, пратеник
от Сатана, да ме мъчи, та да се не
превъзнасям.”
Коринтяни. Гл.12, стих 7
Този свят е безразличен,
противоречив, циничен.
Винаги е в черно-бяло.
Задушава ме изцяло!
Сутрин чакам изгрев златен,
ала облак ми е пратен.
Търся слънчевата диря,
не зад облак да се крия...
Ако светлината хвана
ще лекувам свойта рана
и през пролетна градина
към целта си ще премина.
Често чувствам се богата
да живея във позлата
и способна за победа,
ала Бог на туй не гледа.
Нито сянка, нито слънце –
вложено е в мене трънче,
че когато се забравя,
да ме бодва да се справя.
© Стойна Димова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Мога само да гласувам с две ръце за трънчето - за порива, за живота, за предизвикателството да се справиш! Браво!
-
Поздравления, Стойна!
-
Всеки има и трябва да има своето трънче. Истината е, че най - безгрешните имат цял венец от тръни.
-
Като песен е! Поздрави за позитивното стихче!
-
Много позитивно- трънче...!!!
-
Руми, Таня, Младен, Ангел - благодаря ви, приятели за позитивните коментари и високите оценки!
Да сте живи и здрави и Весели Коледни и Новогодишни празници! -
Привет ТОНИ !Хубав стих както винаги си сътворила. Стиха ти е много поучителен !Всички трябва да си носим трънчето !Но също и да го ползваме от време на време!!!Слънчев ден ти желая!!!
-
Никога личното благо не е било дълбинната и истинна цел в този живот. Лев Толстой, когото руската православна църква отлъчи от тялото си, защото той не признаваше божествения произход на Сина /но той, както и Ернест Ренан, не отхвърляше изключителността на моралното Му учение/, в края на живота си разви колосално учение за отказа от личното благо и за изграждане на 4-тото - духовно измерение, в което единствено можем да останем, когато животът на животното в нас приключи в останалите 3 измерения. Затова винаги, когато търсим личния си просперитет в този живот и искаме да се устроим с цената на околния свят, изграждайки своя микрорай в този макроад, т.е. искаме егоистично да се снабдим с лично благо, твоето трънче става извънредно важно със своите убождания, Стойна. За да ни сепва и напомня, че не сме на верния път!
Поздравявам те за чудесното стихотворение - като идея и като реализация! -
Чудесно е!
Това малко трънче ни напомня че сме живи, че сме грешни. -
Прекрасно е, Стойна!
Във всеки един от нас трябва да има по едно трънче, което да ни бодва в тези моменти на превъзнасяне! Поздравявам те за това, как точно си описала света около нас!
Пожелавам ти много слънчеви мигове и весели празници!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
сърце!Радвам се, че станахме приятели. Това е най-важното.
Бъдете живи и здрави и много по-щастливи през Новата 2015 година!
Амин!