Трънче
Т Р Ъ Н Ч Е
„ А за да се непревъзнасям поради
премногото откровения, даде ми се
мъченически трън в плътта, пратеник
от Сатана, да ме мъчи, та да се не
превъзнасям.”
Коринтяни. Гл.12, стих 7
Този свят е безразличен,
противоречив, циничен.
Винаги е в черно-бяло.
Задушава ме изцяло!
Сутрин чакам изгрев златен,
ала облак ми е пратен.
Търся слънчевата диря,
не зад облак да се крия...
Ако светлината хвана
ще лекувам свойта рана
и през пролетна градина
към целта си ще премина.
Често чувствам се богата
да живея във позлата
и способна за победа,
ала Бог на туй не гледа.
Нито сянка, нито слънце –
вложено е в мене трънче,
че когато се забравя,
да ме бодва да се справя.
© Стойна Димова All rights reserved.
