Трънче от надежда
Живяла ли си толкова самотна
дори, когато си мълчиш
когато в някого си болна
а той не знае, че боли?...
На мене вече ми се случва
обаче ми е лилаво на цвят
и всяка мисъл ми е чувство
че няма все да си сама...
Защото ми се иска с тебе
да пуснем ято пеперуди
а после да посеем семе
от нашата любовна лудост...
Живяла ли си влюбена до смърт
когато ти се иска да заплачеш
безсилна, че не знаеш път
а имаш милиони крачки?...
Но щом си ти, ще се науча
и с трънче от надежда се убождам
така кръвта си ще засмуча
да зная, че съм жив – възможен...
Ужасно ми се иска с тебе
нали ти казвам. И се вричам!
Аз цял живот ще бъда беден
от теб ако не съм обичан!...
Danny Diester
24.07.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
