diesto (Данаил Антонов)
973 520
15 авг. 2017 г., 22:39

Трънче от надежда 

  Поэзия » Любовная
564 7 9

Живяла ли си толкова самотна
дори, когато си мълчиш
когато в някого си болна
а той не знае, че боли?...

 

На мене вече ми се случва
обаче ми е лилаво на цвят
и всяка мисъл ми е чувство
че няма все да си сама...

 

Защото ми се иска с тебе
да пуснем ято пеперуди
а после да посеем семе
от нашата любовна лудост...

 

Живяла ли си влюбена до смърт
когато ти се иска да заплачеш
безсилна, че не знаеш път
а имаш милиони крачки?...

 

Но щом си ти, ще се науча
и с трънче от надежда се убождам
така кръвта си ще засмуча
да зная, че съм жив – възможен...

 

Ужасно ми се иска с тебе
нали ти казвам. И се вричам!
Аз цял живот ще бъда беден
от теб ако не съм обичан!...

 

Danny Diester
24.07.2017

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??