Трънче от надежда
Живяла ли си толкова самотна
дори, когато си мълчиш
когато в някого си болна
а той не знае, че боли?...
На мене вече ми се случва
обаче ми е лилаво на цвят
и всяка мисъл ми е чувство
че няма все да си сама...
Защото ми се иска с тебе
да пуснем ято пеперуди
а после да посеем семе
от нашата любовна лудост...
Живяла ли си влюбена до смърт
когато ти се иска да заплачеш
безсилна, че не знаеш път
а имаш милиони крачки?...
Но щом си ти, ще се науча
и с трънче от надежда се убождам
така кръвта си ще засмуча
да зная, че съм жив – възможен...
Ужасно ми се иска с тебе
нали ти казвам. И се вричам!
Аз цял живот ще бъда беден
от теб ако не съм обичан!...
Danny Diester
24.07.2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Антонов Все права защищены
