Трънче в надеждата
ТРЪНЧЕ В НАДЕЖДАТА
боса пета,
болка с пулсации в бяло.
Някой руши
всеки мит за света.
Как да остана цяла?
Вперил зеници
и дуло във мен,
злобният ден ме притиска.
Този живот
е за друг отреден.
Моя живот си искам!
С люлка от слънце
и грозд от звезди
в синя душевна прозрачност.
Бягам от чуждото
мое преди,
в своето Аз да прекрача.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
