4.10.2012 г., 14:04 ч.

Трънче в надеждата 

  Поезия
608 0 22

 

 

 

 

ТРЪНЧЕ В НАДЕЖДАТА

боса пета,

болка с пулсации в бяло.

Някой руши

всеки мит за света.

Как да остана цяла?

 

Вперил зеници

и дуло във мен,

злобният ден ме притиска.

Този живот

е за друг отреден.

Моя живот си искам!

 

С люлка от слънце

и грозд от звезди

в синя душевна прозрачност.

Бягам от чуждото

мое преди,

в своето Аз да прекрача.

 

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??