ТРЪНЧЕ В НАДЕЖДАТА
боса пета,
болка с пулсации в бяло.
Някой руши
всеки мит за света.
Как да остана цяла?
Вперил зеници
и дуло във мен,
злобният ден ме притиска.
Този живот
е за друг отреден.
Моя живот си искам!
С люлка от слънце
и грозд от звезди
в синя душевна прозрачност.
Бягам от чуждото
мое преди,
в своето Аз да прекрача.
© Мария Панайотова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
