Туй, що е писано, ще ми се случи
Намислил бях с едно стихотворение
за Новата сефте да се разпиша.
Но мигновено жегна ме съмнение –
изобщо струва ли си да го пиша?...
Ще вземе някой да си го хареса
и току виж – дарил ме с много точки...
А друг във коментар ще ме почеше:
„Велик!...В „любими” слагам го, браточка!...”
Но някой пък от ъгъла ще се обади:
„Ми той не знае още правописа!...
В поезията неграмотен гази!...
И той ли, клетникът, е взел да пише?!...
Граматика не знае, правилата,
не знае още членът как се туря...
На празна тиква му кънти главата,
далече е от писмена култура!...”
Признавам, вярно ще е туй за члeна,
затуй за него бърза да се хване!...
Аз, как ми дойде, мястото му сменям,
та контрата пак в мене ще остане!...
От туй по-лошо – к`во да ми се случи?
Ще бъда плют, руган и афоресан...
Шамар заслужен мигом ще получа,
че някой бил ми драските харесал!..
Но стихчето си все пак ще напиша.
За члена правилото ще науча.
Сега да се тормозя е излишно.
Туй, що е писано, ще ми се случи!...
ЧЕСТИТА НОВАТА 2018, ПРИЯТЕЛИ!
ДА Е МИРНА, БЛАГОДАТНА И ЩАСТЛИВА!
НА ТВОРЦИТЕ – НОВИ ТАЛАНТЛИВИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
