1.08.2023 г., 10:50

Тук и сега

789 4 12



Факла си, но аз не се боя
да изгоря във твоите пожари.
Ако това е моята съдба,
ще я приема без да ме товари!

Не ме плашѝ със огъня си ти.
От пепелта се плаша, не от топлината,
когато тя е всичко в две очи,
когато е в сърцето на жената.

А може би тъй криеш своя страх
под образа на огнена фурия,
че щом се пуснеш по река от грях
накрая твойта същност ще изпия?...

Дали съм аз, дали е някой друг,
това не е на първо място в уравнението,
но виж ме, ето ме сега и тук,
рискувай, или не - сега е времето!

Обятията ми не говорят, само чакат,
тъй както океан – гореща лава.
Минута още и ще продължа нататък -
Съдбата твоя тук те наблюдава!

29.07.2023.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Каменов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти сърдечно и тук, Лили 💐
  • Въздействаща любовна лирика, Мислителю!
    “ Не ме плашѝ със огъня си ти.
    От пепелта се плаша, не от топлината,
    когато тя е всичко в две очи”

    Огън любовта е,
    пламък в две очи.
    Огън е без пепел,
    в сродните души.
  • Мерси, Петре 😊
  • И от мен поздравления и за двамата творци. Докоснали сте нежната ми струна, женските тяло и душа.. Браво.
  • Мерси, Ничка 🙃
    Аз пък аплодирам Дени за тази картина, истинска Муза за мъжете, даже и да не са поети 😊

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....