Факла си, но аз не се боя
да изгоря във твоите пожари.
Ако това е моята съдба,
ще я приема без да ме товари!
Не ме плашѝ със огъня си ти.
От пепелта се плаша, не от топлината,
когато тя е всичко в две очи,
когато е в сърцето на жената.
А може би тъй криеш своя страх
под образа на огнена фурия,
че щом се пуснеш по река от грях
накрая твойта същност ще изпия?...
Дали съм аз, дали е някой друг,
това не е на първо място в уравнението,
но виж ме, ето ме сега и тук,
рискувай, или не - сега е времето!
Обятията ми не говорят, само чакат,
тъй както океан – гореща лава.
Минута още и ще продължа нататък -
Съдбата твоя тук те наблюдава!
29.07.2023.
© Георги Каменов Всички права запазени