Тук и Сега!
Искаш днес да ти кажа живота си...
В нощ такава се сипват звезди...
Как да спретна, кажи ми, Кивота си?!
Знаеш ли бел какво е?! Де стои?!
Бельове - туй са гредите ни букови.
На дъното, в гроба, ковчега държат.
Пръст да не пада до четир'сет на утрото... -
Венците и китките да си стоят...
Май като тях съм - опален, корав...
Недей да ме търсиш сред безброй изневери!
Дом се не прави с половина душа!
Що ли съм тръгнал да разправям за бельове?!
Трудно си тръгва залез от мене!
С тежкото вино приказки шепне.
Даже звездите в небето простенват,
думи щом пишат момини клепки!
Не се притеснявам. Много обичах.
В живота ми имаше саде самодиви.
Нямам приятели. След Нея все тичах.
Даде ми Господ гнездо да сме свили...
Какво да ти кажа? 'Що сме самотни?!
'Що са очите все към Луната?!
'Щото са малко нежно - грамотните,
дето ще турят на лист и душата си!!!
Нищичко повече няма да кажа,
а ще целуна твойта ръка...
На сън самодивски аз ще съм пажа
и стих ще ти сплитам Тук и Сега!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
