Тук още има смисъл да се връщам!
Уж нямаше да плача, но сега,
когато всичко родно ме обгръща,
една сълза отрони се сама!
Съзирам малка, стара селска къща!
Стените ѝ, измазани със кал,
по ъ́глите ѝ, здравец и коприва.
Тук някой-някога отдавна е живял,
домът след него бавно си отива!
Уж нямаше да плача, но сега,
на прага съм до бащината къща,
пред мен стои отворена врата –
тук още има смисъл да се връщам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
