Тук още има смисъл да се връщам!

Poetry

2.1K 18 20

Уж нямаше да плача, но сега,

когато всичко родно ме обгръща,

една сълза отрони се сама!

Съзирам малка, стара селска къща!

Стените ѝ, измазани със кал,

по ъ́глите ѝ, здравец и коприва.

Тук някой-някога отдавна е живял,

домът след него бавно си отива!

Уж нямаше да плача, но сега,

на прага съм до бащината къща,

пред мен стои отворена врата –

тук още има смисъл да се връщам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rumbic (Руми)

Лиляна, сърдечно ти благодаря, че си прочела тази моя душевна изповед! 🙂

2019-10-17T23:10:24+03:00
selivrek (Лиляна Стаматова)

Прекрасни стихове. Повечето от нас се завръщат и плачат пред родните
къщи. Но прекрасно момиче, с прекрасна душа дай да си плюем на ръцете и да направим живота в България такъв, че никой да не я напуска. Тогава домът, който ти ще създадеш ще се предава от ръка на ръка много колена.

2019-10-11T12:06:13+03:00
rumbic (Руми)

Благодаря ви, момичета! От сърце!

2019-08-08T15:20:11+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Съкровена поезия!...

2019-08-08T00:47:53+03:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен, емоционален стих! Поздравления, Руми!

2019-07-31T23:38:39+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0