Тука
Не ми се пише нова поезия
искам я все така дива
и бодлива от храстите
девствена и хаплива
издираща нотите
от капките на смола
залепнала в клавишите
тракащи в пианото на дъжда...
и утрините удрят с кълвача...
изтръгващ болките
надълбоко от сърцевината
пробягваща в кръговете
отсечени от мъгла...
и още пресни са...
стъпките до кривите пътеки
откраднали тайните без крила...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милен Пеев Всички права запазени
