Тука и сега
Незнанието ни събаря мостове.
Човек се учи, за да е човек.
Понякога се чувства като гостенин
на таз Земя и в този странен век.
Но наш'те сетива не ги измисляме,
а те усещат
Тука и Сега.
Според тях и Времето е истина,
сиянието в призрачна дъга!
Когато си представим за секунда,
че зрението не долавя цвят,
Природата и всяко цветно чудо
не ще го възприемем в този свят.
В материя от атоми – в движение –
ще се превърне тази красота
Ще "виждаме" процеси нажежени!
Къде ще е познатото в Света!?
Когато си представим за минута,
че със слуха не се долавя звук –
какво в света от нас ще бъде чуто?
А песните? Дъждовният капчук?
Защо тогава трябва да сме будни?
Какво ще правим денем, през нощта?
Какво със своя чар ще ни учуди?
Ще има ли в живота Красота?
Абсурдно е! Тогава да не мислим
какво
се крие някъде, отвъд...
Да чувстваме Добро и Зло е "писано",
и нека минем дадения път.
И да настроим всяко възприятие -
да се насити –
Тука и Сега.
Тогава ще достигнем необятното,
не ще го има грозното, превратното,
Ще има Вечност
без въпрос – Кога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
