6.07.2017 г., 21:44

Тупа, лупа

582 0 12

Тупа, лупа... Сняг вали,

побеляха мойте коси!?

Тупа, лупа и брада,

стана цяла бяла тя.

Тупа, лупа и беда...

Пред дилема съм сега.

Повечето от живота мина...

А къде е моята любима!?

Тупа, лупа... Ех, съдба,

ще остана без мечта.

Тупа, лупа... Бия сам моя

скъсан барабан.

Тупа, лупа и какво?

Сам останах в своето гнездо.

Тупа, лупа за беда ...

Май с инфаркт сдобих се... А!?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ако трябва да бъда точен Пепи прекарал съм два и дано да няма повече !Не го мисля просто емоцията надделя!Благодаря ти за подкрепата и се радвам че намина и сподели!До нови мила!!!
  • Е, хайде сега - инфаркт, не го мисли това! Ама хич да не си помислил да предаваш щафетата, сигурна съм, че те чакат още много хубави и вълнуващи емоции! Поздрави, Ачо!
  • Много се радвам че споделяте моят стих и ще се възползвам от съветите ви към мен!Наде благодаря за хубавото продължение на стиха !Усмихна ме сърдечно☺!Иржи мила думите ти ме замислиха ще се възползвам от тях☺,Анабел благодаря ти от сърце Хубав ден и до нови!!!☺
  • Хареса ми шеговития оптимизъм в стиховете ти, Ангел! Бъди здрав!
  • Отворих снимката да видя кой е този "побелял човек с отминал живот..."все тъжнотии и виждам един младеж!Дето не му е присъщо да е самотен и без мечта!Нито в хралупата,нито в гнездото ще те намери любовта..Както пее Лили Иванова..."щастието трябва да се търси,то никога не идвало само..."Приеми думите ми,Ангеле,не като критика,а като окуражаване...

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...