28.05.2009 г., 21:13

Туристи

905 1 1

          Туристи

 

Към планински върхове

славно сме поели.

И в колона по един

бодро ний вървиме.

 

През вековните гори

по пътеки тесни

и през стръмни канари,

движим се със песни.

 

Вятърът край нас лети,

клони той люлее

и с листата шумоли,

песента си пее.

 

Птиците във хор велик

чудни трели леят.

Радостни в простора тих

весело се реят.

 

А във родните поля,

със треви зелени,

са разцъфнали цветя

с багри чудодейни.

 

И реката покрай нас

спуска се надолу

и със ромона игрив

дълъг път тя гони.

 

Стигнеме ли ний върха,

вече уморени,

златни слънчеви лъчи

срещат ни засмени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Райчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Весело, става и за песен, ако ви остава дъх

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...