2.03.2014 г., 19:02

Твари

682 0 0

Изтребват се тварите на таз земя,

не кръв се лее, а самата душа.

Погълнати от звяра,

лъжливо даващ им вяра.

Жадно жетвари дебнат,

гладно тварите гледат,

стоят с калкулатор в ръце,

пресмятат до най-малкото перце.

Както и да е,

аз знам всеки ден пред нечие лице

пада черното перде.

Отлепи ли си клепачите?

Видя ли ей там косачите?

Събудената твара трудно пак заспива,

стои попарена както от коприва.

А оказа се, че с кол

не жетваря я пробол,

а системата парлива.

Със сълзи и пот печатаме вашите пари,

жетварят варди жадно изхабените души.

Длъжна си, тваро, да даваш на зверо

1/8 душа годишно

за нещо предишно!

И разсекоха с косата

на две части душата...

... излезе като вик,

а жетварите събираха душите в плик!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...