Изтребват се тварите на таз земя,

не кръв се лее, а самата душа.

Погълнати от звяра,

лъжливо даващ им вяра.

Жадно жетвари дебнат,

гладно тварите гледат,

стоят с калкулатор в ръце,

пресмятат до най-малкото перце.

Както и да е,

аз знам всеки ден пред нечие лице

пада черното перде.

Отлепи ли си клепачите?

Видя ли ей там косачите?

Събудената твара трудно пак заспива,

стои попарена както от коприва.

А оказа се, че с кол

не жетваря я пробол,

а системата парлива.

Със сълзи и пот печатаме вашите пари,

жетварят варди жадно изхабените души.

Длъжна си, тваро, да даваш на зверо

1/8 душа годишно

за нещо предишно!

И разсекоха с косата

на две части душата...

... излезе като вик,

а жетварите събираха душите в плик!