Твоето име
ТВОЕТО ИМЕ
на майка ми
Не те описах с думи вдъхновени,
не те възпях във паметни слова
как с багри и нюанси пъстроцветни
рисувала си в моята душа.
Рисувала си първото кокиче
и огнения ритъм на кръвта,
и натежал от обич клас пшеничен,
и вярната пъртина към дома...
Сега те няма! Дълго не съзнавах,
че стихове си писала у мен,
че любовта в сърцето ти, голяма,
е топлела деня несъвършен.
Прости ми! Аз пред гроба коленича
и сгушвам се във спомените само,
сълзите ми по камъка се стичат
и пишат името ти, мамо, мамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Ангелов Всички права запазени
