5.11.2010 г., 9:44

Твоето щастие

1.2K 0 9

                                       ''ТВОЕТО ЩАСТИЕ''               

 

 

 

 

Защо не ми призна,

че Любовта ми ти тежи...?

Защо не ми призна,

че Щастието си не съзираш

в моите очи...?

Защо бе нужно

аз сама да осъзная,

че Щастието ти се крие

в тази, до която

всяка нощ заспиваш ти...

Защо не ми призна...

Сега в мен повече

от Всякога БОЛИ...!

И тази болка не минава...

Напротив...

Дълбае ли, дълбае...

Дущата моя -

ЧЕРНА ДУПКА ТЯ Е!

''Бъдещето ще покаже''

Тези твои думи

оглушително в мен крещят...

Всеки Божи ден!

Онази нощ,

когато ти си тръгна,

смисълът им ослепително,

през сълзи, вряза се в мен...

Може би не осъзнаваш

колко всъщност си ЩАСТЛИВ...?

Може би и сметка не си даваш,

че Щастието крачи редом с теб!

Жалко, че моето ми изневери...

Остана спотаено в твоите очи...

НЕ!

НЕ ИСКАМ ДА МЕ СЪЖАЛЯВАШ!!!

НЕ СМЕЙ

ДА СИ ГО ПОМИСЛЯШ

ТИ ДОРИ!!!

НЕ СЪМ ТИ НУЖНА!

ОСЪЗНАЙ ГО!!!

ВЪРВИ!

И ЩАСТИЕТО СВОЕ СЪХРАНИ!!!

 

 

 

ВИДЕО:http://www.vbox7.com/play:f1b7407b

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЗАБОЛЯ МЕ ОТ ЛЯВО,И ДУ&АТА МИ СЕ СВИ:БОЛКА-ТОВА СИ НАПИСАЛА ТИ.
  • Благодаря ти,Оги!Мнението ти е много важно за мен,както и на всички останали!Признателна съм ви!
  • Много силно и истинско!
    Поздравления!
  • Благодаря ви приятели:Ники,Алекс,Гали,Ив-Винаги ме стопля вашето присъствие и ме кара да се чувствам част от голямото семейство тук
    БЛАГОДАРЯ ВИ!!!БЪДЕТЕ!!!
  • Само, ако знаеше, Дани, колко е бяла душата ти. Сняг е. Поздрав далечен. Ив

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...