16.02.2010 г., 10:13

Твоите устни

1.6K 1 0



Колко думи са изречени от твоите устни.

Колко пласта червило са минали там.

Колко мъжки целувки, колко огън и плам.

Колко глътки живот през тях ти си вдъхвала,

колко усмивки и радостни мигове

рисували са по твоето лице.

Колко болка, тъга и съчувствие са изписвани,

колко тайни на твоето сърце.

Ти няма да кажеш, защото не знаеш,

но аз ще науча,

когато целуна те там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....