16.02.2010 г., 10:13

Твоите устни

1.6K 1 0



Колко думи са изречени от твоите устни.

Колко пласта червило са минали там.

Колко мъжки целувки, колко огън и плам.

Колко глътки живот през тях ти си вдъхвала,

колко усмивки и радостни мигове

рисували са по твоето лице.

Колко болка, тъга и съчувствие са изписвани,

колко тайни на твоето сърце.

Ти няма да кажеш, защото не знаеш,

но аз ще науча,

когато целуна те там.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...