Колко думи са изречени от твоите устни.
Колко пласта червило са минали там.
Колко мъжки целувки, колко огън и плам.
Колко глътки живот през тях ти си вдъхвала,
колко усмивки и радостни мигове
рисували са по твоето лице.
Колко болка, тъга и съчувствие са изписвани,
колко тайни на твоето сърце.
Ти няма да кажеш, защото не знаеш,
но аз ще науча,
когато целуна те там.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
