Колко думи са изречени от твоите устни.
Колко пласта червило са минали там.
Колко мъжки целувки, колко огън и плам.
Колко глътки живот през тях ти си вдъхвала,
колко усмивки и радостни мигове
рисували са по твоето лице.
Колко болка, тъга и съчувствие са изписвани,
колко тайни на твоето сърце.
Ти няма да кажеш, защото не знаеш,
но аз ще науча,
когато целуна те там.
© Димитър Георгиев All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
