Твойта прегръдка
Твойта прегръдка
Събуждам се от твойта прегръдка
и озарява ме жълта усмивка,
стига кожата ти да усещам
върху моята - като покривка.
Пулсът бие и не мисли,
сякаш иска да избяга.
Ти си всичко, моя прелест,
любовта ръка към теб протяга.
Всички мисли, всеки жест
теб жадуват и копнеят,
а, когато си далече,
две очи за теб жалеят.
Единствено твойта прегръдка
ми дава цялата сила,
за да се преборя с всичко,
докато до теб съм се свила.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефка Георгиева Всички права запазени
