Твойта прегръдка
Събуждам се от твойта прегръдка
и озарява ме жълта усмивка,
стига кожата ти да усещам
върху моята - като покривка.
Пулсът бие и не мисли,
сякаш иска да избяга.
Ти си всичко, моя прелест,
любовта ръка към теб протяга.
Всички мисли, всеки жест
теб жадуват и копнеят,
а, когато си далече,
две очи за теб жалеят.
Единствено твойта прегръдка
ми дава цялата сила,
за да се преборя с всичко,
докато до теб съм се свила.
© Стефка Георгиева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
