4.11.2010 г., 13:57

Творба

729 0 0

Аз съм лист хартия,
а твоите очи -
поети, които пишат
рими най-различни
върху моето лице
със свойта красота.

Аз съм старо пиано,
а твоята усмивка -
виртуоз, свирещ
акорди най-различни
върху моите клавиши
със своя блясък.

Аз съм бяло платно,
а твоята коса -
художник, рисуващ
нюанси най-различни
във моята душа
със своята изящност.

Аз съм празна сцена,
а ти -
актьор, играещ
роли най-различни
във моето сърце
със своето величие.

Какво си ти?!
Ти си истинската творба,
а аз пък -
пленник, окован
във твоите вериги
със свойта простота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кавалер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...