4.11.2010 г., 13:57

Творба

730 0 0

Аз съм лист хартия,
а твоите очи -
поети, които пишат
рими най-различни
върху моето лице
със свойта красота.

Аз съм старо пиано,
а твоята усмивка -
виртуоз, свирещ
акорди най-различни
върху моите клавиши
със своя блясък.

Аз съм бяло платно,
а твоята коса -
художник, рисуващ
нюанси най-различни
във моята душа
със своята изящност.

Аз съм празна сцена,
а ти -
актьор, играещ
роли най-различни
във моето сърце
със своето величие.

Какво си ти?!
Ти си истинската творба,
а аз пък -
пленник, окован
във твоите вериги
със свойта простота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кавалер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...