Nov 4, 2010, 1:57 PM

Творба

  Poetry » Other
728 0 0

Аз съм лист хартия,
а твоите очи -
поети, които пишат
рими най-различни
върху моето лице
със свойта красота.

Аз съм старо пиано,
а твоята усмивка -
виртуоз, свирещ
акорди най-различни
върху моите клавиши
със своя блясък.

Аз съм бяло платно,
а твоята коса -
художник, рисуващ
нюанси най-различни
във моята душа
със своята изящност.

Аз съм празна сцена,
а ти -
актьор, играещ
роли най-различни
във моето сърце
със своето величие.

Какво си ти?!
Ти си истинската творба,
а аз пък -
пленник, окован
във твоите вериги
със свойта простота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кавалер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...