Творческият подход...
На следващата сутрин във службата бях първа.
Реших да съм корава и да подходя твърдо.
Избягвах коридорите. На бюрото стоях.
Заседнала зад компа, най-кротко си мълчах.
Чак шефът се обърка - това не е в стила ми -
обикновено офисът гърмеше от смеха ми.
Че и прилежна в дрехите - с най-дългата пола.
Без грим и без червило, и с кротната коса,
ритмично траках букви, (творях документация),
а "хардът" във главата ми - като в дефрагментация...
Във десет стана шоуто. С дежурното кафе,
пристигна букет рози и някакво момче
за името ми пита... Изпаднах тихо в бяс.
(За малко да изпратя колегата в несвяст... )
Озъбена в усмивка, приех разумно розите.
На любопитство женско поглъщах твърдо дозите.
Със същото притворство отвръщах на въпроси
и мислех (с основание), че някой бой си проси.
За вечерта, естествено, болеше ме глава.
Не вдигах телефона - не бях си у дома...
А гласовата поща дори и не прослушвах,
изключих всички "опции", в леглото с рев се мушнах.
Кроях различни планове къде да се покрия,
но знаех, че от себе си ще трябва да се крия...
И с планове за отпуска заспах чак призори.
Добре, че шефът готин е и бързо сe нави.
"Май извънреден отпуск?!" - усмихнат проговори,
а аз очаквах мъничко дори да помърмори.
Потеглих за Родопите, (така реших в момента),
на чувствата объркани да си постегна бента.
След седмица се върнах почти успокоена,
със чувства овладени и с воля (уж) калена.
Във тъмното към входа спокойно приближавах,
след крачка, като гръмната, пред него си останах -
колата на колегата, паркирана пред блока.
Съвсем обърках стъпките и вярната посока!
На задната седалка - отново букет рози,
но не усетих вече така да ме тревожи.
Решително пристъпих, отворих, седнах вътре.
Мълчахме многосмислено... А мислех аз за утре...
Целуна ме. Вълшебно! (Закапа звезден дъжд...!)
Забравих даже стихчето "във цъфналата ръж".
Сега е твърде розово - лирично-романтично!
Знам, тъй да си остане е твърде фантастично...
И все пак се центровах и съм в добра кондиция,
че даже и не мисля да мина в опозиция...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аэлла Вихрь-Харпиевна Всички права запазени
