Feb 29, 2008, 12:00 AM

Творческият подход...  

  Poetry » Humour
590 0 6
  Продължение на "Дали... или..."

 

 

На следващата сутрин във службата бях първа.
Реших да съм корава и да подходя твърдо.
Избягвах коридорите. На бюрото стоях.
Заседнала зад компа, най-кротко си мълчах.
Чак шефът се обърка - това не е в стила ми -
обикновено офисът гърмеше от смеха ми.
Че и прилежна в дрехите - с най-дългата пола.
Без грим и без червило, и с кротната коса,
ритмично траках букви, (творях документация),
а "хардът" във главата ми - като в дефрагментация...

Във десет стана шоуто. С дежурното кафе,
пристигна букет рози и някакво момче
за името ми пита... Изпаднах тихо в бяс.
(За малко да изпратя колегата в несвяст... )
Озъбена в усмивка, приех разумно розите.
На любопитство женско поглъщах твърдо дозите.
Със същото притворство отвръщах на въпроси
и мислех (с основание), че някой бой си проси.

За вечерта, естествено, болеше ме глава.
Не вдигах телефона - не бях си у дома...
А гласовата поща дори и не прослушвах,
изключих всички "опции", в леглото с рев се мушнах.
Кроях различни планове къде да се покрия,
но знаех, че от себе си ще трябва да се крия...

И с планове за отпуска заспах чак призори.
Добре, че шефът готин е и бързо сe нави.
"Май извънреден отпуск?!" - усмихнат проговори,
а аз очаквах мъничко дори да помърмори.
Потеглих за Родопите, (така реших в момента),
на чувствата объркани да си постегна бента.
След седмица се върнах почти успокоена,

със чувства овладени и с воля (уж) калена.

Във тъмното към входа спокойно приближавах,

след крачка, като гръмната, пред него си останах -

колата на колегата, паркирана пред блока.

Съвсем обърках стъпките и вярната посока!

На задната седалка - отново букет рози,

но не усетих вече така да ме тревожи.

Решително пристъпих, отворих, седнах вътре.

Мълчахме многосмислено... А мислех аз за утре...

Целуна ме. Вълшебно! (Закапа звезден дъжд...!)

Забравих даже стихчето "във цъфналата ръж".

 

Сега е твърде розово - лирично-романтично!

Знам, тъй да си остане е твърде фантастично...

И все пак се центровах и съм в добра кондиция,

че даже и не мисля да мина в опозиция...

 

 

 

 

© Аэлла Вихрь-Харпиевна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Никакво минаване във опозиция!
    Нали заради колегата
    сега си във добра кондиция?
  • Едно голямо любовно вълшебство ти желая, Павлина! Да ти е много дълго лирично - романтично, а що се отнася до продължението - направо е фантастично!!! Поздрави!
  • Поздравления за "Творческият подход"!
    Дори и "мъжките момичета" се нуждаят от
    малко"вълшебство",нали?
    Ще прочета стиха ти на приятелките ми и
    съм сигурна,че и те ще бъдат възхитени.
    Прегръщам те,с обич!
  • Поздравления, Павли, за "Дали...или..." и за неговото продължение - "Творческият подход"!!! С такава лекота пресъздаваш емоционалното си състояние... Въздействаш с усещанията си! И усмихваш!
    Сърдечен поздрав от мен!
  • Усмихна ме...!
    Как хубаво владееш думите
    и стихът ти се лее.Хубаво е.
    с обич, мила Павлина.
  • Страхотно!!!
Random works
: ??:??