Творя любовта...
Творя Любовта…
Непокорна съм, зная това,
от тунела излязох – на Път,
в обществото не скланям глава,
и от себе си взимам дъхът.
Смелостта си избирам пред страх,
вън от навика в минало спрян,
чрез промяна дълга осъзнах ,
не живея в мига преживян!
Не робувам на чуждия бит,
той – животът ми, знам, е урок,
чрез сърцето уча го… впит
е дълбоко във вечен поток…
Дух, отдаден на лична борба,
уморен от заблуди… горя,
ти на пристан, покоя вдълба,
да съм в Теб… Остави ме! Творя…
Любовта…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Санвали Всички права запазени
