Твоя съм, изяж ме
Пред хората си агънце забляло,
във къщи идваш да ме изядеш
с парцалките, за щяло и нещяло,
приключил с ролята си вънка на светец.
„Е, те са чужди”, казваш с извинение,
„не виждаш ли, изнервен съм?”,
„Изнервен си от твойто лицемерие,
защо не им признаеш, че си таласъм?”
„И тук спокойствие за мене няма”,
мазилка пада от затръшната врата,
мета след теб и още по-спокойна лягам.
Кога ли ще ме изядеш и за това?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивон Всички права запазени
