7.03.2012 г., 12:01

Твоят поглед

1.5K 0 14

Щом ти омръзна, просто си тръгни

и затвори вратата много тихо.

Знам, самотата ми ще съхрани

последния ти поглед в тъжни стихове.

 

Ще бъде моят най-любим рефрен

последният ти поглед. Ще е близко.

И някак нереално съкровен

ще ми напомня колко съм те искала

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!
  • Не предполагах, че двата куплета могат да са обект на толкова разнородни коментари.Защо да ги увеличавам с още един - в случая - мой...
    Но все пак .....благодаря на всички коментирали, от всеки коментар научих по нещо ....
  • не могат да четат някои хора- факт
    машинно им е четенето

    приятна е публикацията

    а Венци е прав
    обаче няма някои хора никога да го разберат и повярват това
    докато не напишат на един дъх 3, 4 или повече куплета със спазен ритъм, сполучливи рими и всекви въртележки словесни които дори не подозират че съществуват

    на тва му се вика- талант, гений

    и винаги личи кой стих е стъкмен и реден мъчно, мъчно като дувар
    и кой е...


    все тая

  • Не мога да разбера, защо някои от коментиращите реагират като ударени с мокър парцал. Въпросът беше недвусмислино асен: Може ли това, поначало не лошо стихотворение да стане още по-добро и да зазвучи по- приятно и синхронизирано или не? С друге думи алтернативите са само две: или може, или не може.Е, според мен може, а този който твърди, че не може нека си напише името. Да ама..., това, което аз съм предлагал... и т.н. Аз не предлагам нищо, само съм споменал една канаваца като сурова и необработена чернова, нищо повече. Тя може да бъде отхвърлена напълно, но това няма да компенсира допуснатите от автора слабости.
    Откровено казано, аз съм неприятно изненадан и от мълчанието на самата авторка - все едно, че я е сполетяла внезапна амнезия.
  • С Венцислав!
    Сърдечен поздрав!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...