7.03.2012 г., 12:01

Твоят поглед

1.5K 0 14

Щом ти омръзна, просто си тръгни

и затвори вратата много тихо.

Знам, самотата ми ще съхрани

последния ти поглед в тъжни стихове.

 

Ще бъде моят най-любим рефрен

последният ти поглед. Ще е близко.

И някак нереално съкровен

ще ми напомня колко съм те искала

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми!
  • Не предполагах, че двата куплета могат да са обект на толкова разнородни коментари.Защо да ги увеличавам с още един - в случая - мой...
    Но все пак .....благодаря на всички коментирали, от всеки коментар научих по нещо ....
  • не могат да четат някои хора- факт
    машинно им е четенето

    приятна е публикацията

    а Венци е прав
    обаче няма някои хора никога да го разберат и повярват това
    докато не напишат на един дъх 3, 4 или повече куплета със спазен ритъм, сполучливи рими и всекви въртележки словесни които дори не подозират че съществуват

    на тва му се вика- талант, гений

    и винаги личи кой стих е стъкмен и реден мъчно, мъчно като дувар
    и кой е...


    все тая

  • Не мога да разбера, защо някои от коментиращите реагират като ударени с мокър парцал. Въпросът беше недвусмислино асен: Може ли това, поначало не лошо стихотворение да стане още по-добро и да зазвучи по- приятно и синхронизирано или не? С друге думи алтернативите са само две: или може, или не може.Е, според мен може, а този който твърди, че не може нека си напише името. Да ама..., това, което аз съм предлагал... и т.н. Аз не предлагам нищо, само съм споменал една канаваца като сурова и необработена чернова, нищо повече. Тя може да бъде отхвърлена напълно, но това няма да компенсира допуснатите от автора слабости.
    Откровено казано, аз съм неприятно изненадан и от мълчанието на самата авторка - все едно, че я е сполетяла внезапна амнезия.
  • С Венцислав!
    Сърдечен поздрав!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...