laramaylin (Нина Чилиянска)
1436 2577
Mar 7, 2012, 12:01 PM

Твоят поглед 

  Poetry » Love
1354 0 14

Щом ти омръзна, просто си тръгни

и затвори вратата много тихо.

Знам, самотата ми ще съхрани

последния ти поглед в тъжни стихове.

 

Ще бъде моят най-любим рефрен

последният ти поглед. Ще е близко.

И някак нереално съкровен

ще ми напомня колко съм те искала

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми!
  • Не предполагах, че двата куплета могат да са обект на толкова разнородни коментари.Защо да ги увеличавам с още един - в случая - мой...
    Но все пак .....благодаря на всички коментирали, от всеки коментар научих по нещо ....
  • не могат да четат някои хора- факт
    машинно им е четенето

    приятна е публикацията

    а Венци е прав
    обаче няма някои хора никога да го разберат и повярват това
    докато не напишат на един дъх 3, 4 или повече куплета със спазен ритъм, сполучливи рими и всекви въртележки словесни които дори не подозират че съществуват

    на тва му се вика- талант, гений

    и винаги личи кой стих е стъкмен и реден мъчно, мъчно като дувар
    и кой е...


    все тая

  • Не мога да разбера, защо някои от коментиращите реагират като ударени с мокър парцал. Въпросът беше недвусмислино асен: Може ли това, поначало не лошо стихотворение да стане още по-добро и да зазвучи по- приятно и синхронизирано или не? С друге думи алтернативите са само две: или може, или не може.Е, според мен може, а този който твърди, че не може нека си напише името. Да ама..., това, което аз съм предлагал... и т.н. Аз не предлагам нищо, само съм споменал една канаваца като сурова и необработена чернова, нищо повече. Тя може да бъде отхвърлена напълно, но това няма да компенсира допуснатите от автора слабости.
    Откровено казано, аз съм неприятно изненадан и от мълчанието на самата авторка - все едно, че я е сполетяла внезапна амнезия.
  • С Венцислав!
    Сърдечен поздрав!
  • Браво, Нинче!
  • На мен ни хареса, кратко, непретенциозно, но оставя следа.
  • Имате право, Запрянов, римляните са изписвали името на гръцкия герой Херакъл - Hercules - със S накрая. При Вас буквата липсва, но реших, че става дума именно за латински. А той, макар и "мъртъв", е от земните езици. Но ако моят превод Ви е засегнал - извинете и не се изненадвайте. Всеки стих може да бъде изглаждан и дооправян, но Вашето предложение не го прави по-качествен.
  • - Това стихотворение има претенции да е написано в класически стих при стихотворна стъпка ямб. Е, като е така, при:
    "Щом ти омръзна, просто си тръгни....", излиза, че от първите две срички по-силната е "ти". Да но не е, защото при изказа това "ти" допълнително олеква пред "щом", което безспорно си остава по-силно.
    - Някъде, освен че може да си тръгне, да е споменато, че "той" наистина вече си е заминал? Не е, но въпреки това, "Последният поглед" вече е "съхранен". Как става това? В поезията много неща са позволени, но не и подобни нелогични твърдения.
    - Аз не отричам творбата, дори съм написал "може наистина да се получи качествен продукт."
    - Има ли нарушение в метриката? Има.
    - за перфектност на римните двойки също не може да става въпрос.
    - има ли възможност да се подобри словореда? Има.
    Е, значи има и какво да се коригира и прерадектира, след което произведението наистина ще блесне с истинската си светлина. И точно за тази "дообработка" става въпрос, а не за дребнаво махленско заяждане. И какво ще загуби от подобни забележки съответния автор? Напротив, ако не страда от някакви комплекси само ще повиши качетвото на произведенията си, нещо, до което едва ли ще го доведат кухи и изтъркани от употреба клакьорски коментари. Напротив, опасността точно те да напомпат самочувствието му над реалните му възможности може да стане реална.Тогава???

    Господин Чернев, на никакъв земен език "Херкулес" не се пише "Hercule" Е, така се пише Херкюл Поаро - героят от криминалните романи на Агата Кристи и котаракът Херкюл от старите комикси, но никога Херкулес. Изненадан съм.
  • Особено ми хареса. Поздрав, Нина!
  • Стиховете ти са силни и стойностни!Пишеш прекрасно!Този стих е поредното доказателство за поетичния ти талант!За мен винаги е удоволстиве да чета и препрочитам стиховете ти, Нинче!Желая много бъдещи успехи!
  • "Омръзна ли ти, просто си тръгни,
    но моля те вратата тихо затвори!
    Сърцето може би ще прецени,
    последният ти поглед в стих да сътвори." - И този опит, в който всяко изречение завършващо на "и" е по-добър от стиха на Нина??? Първият ред е ОК, но останалото?! Да, има варианти за по-добър подход, но надали е точно този!
  • Нина, предложеното от Херкулес е "ремонт с теслата" - твоите два куплета са чудесни. В тях и ритъмът е без грешка, и изказът - далеч по-интелигентен и по-поетичен, и внушенията - по-искрени и по-човешки. Римите са оригинални, драматизмът се чувства веднага, ясна е философията на нещата, не тяхната външна визия. Не обръщай внимание на подобни "съвети" и "коментари" - сътвореното от теб е стойностно и заслужава адмирации.
  • Нина! Този коментар, не е специално за теб, но при всички случаи си от тези, за които се отнася.
    Това стихотворение не е прекрасна поезия, а просто един полуфабрикат, от който може наистина да се получи качествен продукт, но едва след като премине през задължителна допълнителна обработка. Да, ама не! Ти си пуснала конвейера на максимални обороти и на ден трябва да се произведе поне едно "произведение". Девизът е безсмислицата "Колкото повече, толкова повече!" Но и... повече сурогати.
    Налице са учудващо елементарни слабости и то допуснати не от незнание или неможене, а защото още преди да е изсъхнало мастилото от спонтанно описаните внезапно връхлетели те чувства, трябва веднага да се публикува.
    Така е и с "Твоят поглед" - нарушения в ритъма, метриката, несъобразено използване на граматични времена - неща, които без проблем си могла да оправиш. Но не си. А защо? Не мислиш ли, че това, освен споменатото по-горе е и неуважение към читателя?
    Даже само няколко най-елементарни и повърхностни корекции, без каквито и да било претенции от рода на:
    Омръзна ли ти, просто си тръгни,
    но моля те вратата тихо затвори!
    Сърцето може би ще прецени,
    последният ти поглед в стих да сътвори.

    Ще бъде този стих любим рефрен
    за думите, които съм изричала.
    Макар и нереално съкровен,
    ще ми напомня как съм те обичала.

    почти ликвидират споменатите недостатъци и има по-добро звучене, да не говорим какво хубаво стихотворение би се получило след един наистина задълбочен преглед и прередактиране.
Random works
: ??:??