Mar 7, 2012, 12:01 PM

Твоят поглед

  Poetry » Love
1.5K 0 14

Щом ти омръзна, просто си тръгни

и затвори вратата много тихо.

Знам, самотата ми ще съхрани

последния ти поглед в тъжни стихове.

 

Ще бъде моят най-любим рефрен

последният ти поглед. Ще е близко.

И някак нереално съкровен

ще ми напомня колко съм те искала

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми!
  • Не предполагах, че двата куплета могат да са обект на толкова разнородни коментари.Защо да ги увеличавам с още един - в случая - мой...
    Но все пак .....благодаря на всички коментирали, от всеки коментар научих по нещо ....
  • не могат да четат някои хора- факт
    машинно им е четенето

    приятна е публикацията

    а Венци е прав
    обаче няма някои хора никога да го разберат и повярват това
    докато не напишат на един дъх 3, 4 или повече куплета със спазен ритъм, сполучливи рими и всекви въртележки словесни които дори не подозират че съществуват

    на тва му се вика- талант, гений

    и винаги личи кой стих е стъкмен и реден мъчно, мъчно като дувар
    и кой е...


    все тая

  • Не мога да разбера, защо някои от коментиращите реагират като ударени с мокър парцал. Въпросът беше недвусмислино асен: Може ли това, поначало не лошо стихотворение да стане още по-добро и да зазвучи по- приятно и синхронизирано или не? С друге думи алтернативите са само две: или може, или не може.Е, според мен може, а този който твърди, че не може нека си напише името. Да ама..., това, което аз съм предлагал... и т.н. Аз не предлагам нищо, само съм споменал една канаваца като сурова и необработена чернова, нищо повече. Тя може да бъде отхвърлена напълно, но това няма да компенсира допуснатите от автора слабости.
    Откровено казано, аз съм неприятно изненадан и от мълчанието на самата авторка - все едно, че я е сполетяла внезапна амнезия.
  • С Венцислав!
    Сърдечен поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...