nadia.nanito (Надежда Тошкова)
487 288
13.03.2018 г., 15:59 ч.

Твърде късно 

  Поезия » Любовна
369 4 2

Невидима съм,
точно като ласките ти.
Без плът и кръв,
без начин на докосване.
Дори и стих не съм.
Вълни и крясъци
отнесоха ме
заедно с въпросите.

 

Сега съм отговор
на всичките мълчания.
В прибоя съм
неистов виещ вятър.
Сега изпълвам те,
дори от разстояние.
И твоя съм.
Но само като сянка.
 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно.Поздравления за прекрасния стих!
  • Четох го и във фб - уникално е!
Предложения
: ??:??