Невидима съм,
точно като ласките ти.
Без плът и кръв,
без начин на докосване.
Дори и стих не съм.
Вълни и крясъци
отнесоха ме
заедно с въпросите.
Сега съм отговор
на всичките мълчания.
В прибоя съм
неистов виещ вятър.
Сега изпълвам те,
дори от разстояние.
И твоя съм.
Но само като сянка.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
