10.12.2007 г., 13:25

Тя

687 0 7

Кажи ми, неспокойна музо,

отде да взема сили за това,

да пренебрегна странните си чувства

от него да се отрека?

Че тя е негова - не искам и да зная,

навярно го обича като мен,

но че неин той, разбираш ли, това е,

което ме измъчва всеки ден.

И мойта длан все скришом ще погали

лицето му и меката коса,

а нейната душа го притежава

 и като сянка му е тя.

 

 

Но тя е в мене всяка нощ и ден

и значи той обича само мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...