10.12.2007 г., 13:25

Тя

681 0 7

Кажи ми, неспокойна музо,

отде да взема сили за това,

да пренебрегна странните си чувства

от него да се отрека?

Че тя е негова - не искам и да зная,

навярно го обича като мен,

но че неин той, разбираш ли, това е,

което ме измъчва всеки ден.

И мойта длан все скришом ще погали

лицето му и меката коса,

а нейната душа го притежава

 и като сянка му е тя.

 

 

Но тя е в мене всяка нощ и ден

и значи той обича само мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...