Кажи ми, неспокойна музо,
отде да взема сили за това,
да пренебрегна странните си чувства
от него да се отрека?
Че тя е негова - не искам и да зная,
навярно го обича като мен,
но че неин той, разбираш ли, това е,
което ме измъчва всеки ден.
И мойта длан все скришом ще погали
лицето му и меката коса,
а нейната душа го притежава
и като сянка му е тя.
Но тя е в мене всяка нощ и ден
и значи той обича само мен!
© Генка All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
