Кажи ми, неспокойна музо,
отде да взема сили за това,
да пренебрегна странните си чувства
от него да се отрека?
Че тя е негова - не искам и да зная,
навярно го обича като мен,
но че неин той, разбираш ли, това е,
което ме измъчва всеки ден.
И мойта длан все скришом ще погали
лицето му и меката коса,
а нейната душа го притежава
и като сянка му е тя.
Но тя е в мене всяка нощ и ден
и значи той обича само мен!
© Генка All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
