Тя...
Тя пренебрегна себе си,
за да се обрече на теб.
Тя забрави живота си
и не пожела да го извърви занапред.
Тя пое всички удари след любовта,
тя страдаше и те обичаше.
Петнадесетгодишно мимиче бе тя,
което само на теб се вричаше.
Тя всички болки след теб събра,
любовта я превърна в ангел бял.
Душата ù като въглен изгоря,
за да можеше ти да си цял.
Тя попи като хартия всички обиди,
всички упреци и обвинения.
И от страх да не ви завидят,
тя прикриваше всички съмнения.
Тя те дари с обич прекрасна, голяма,
но ти дори чувствата ù не осъзна.
Тя получи само болка в замяна,
но прекалено късно го разбра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иваничка Петкова Всички права запазени
