Пожелах си да те имам, и имах те,
когато всички останали заспаха...
- Не е за теб, не се бори, момче... Загубен си! Дали са прави те?!
Навсякъде около мен демотивиращите гласове бучаха...
Съмнявах се във правила!
Това за мен са редове, които просто не важаха...
Щом болката изгражда ме и прави ме такъв, какъвто съм...
Ще продължа да бъда истински, все пак малко оцеляха...
А раните не са зараснали... Кървят!
И като хищни птици нокти във гърба ми хиляди вдълбаха...
Повярвах си, че има път... Дано!
И устните наквасих със сълзи, а само ако знаеш как горчаха... ...