7.08.2018 г., 8:43 ч.  

Тя 

  Поезия » Любовна, Друга
279 7 5

Тя е силует, проблясващ в мрака,

изгрева е – утрото я чака.

Тя е лек, от който да отпия,

зареден със тайна орисия.

 

Тя е Слънце, галещо октомври

и убежище сред дъжд от бомби.

Тя е полъх в августовска вечер –

с лекота превръща ме в обречен.

 

Тя ме вдига на криле, високо –

дива, дългокоса, пъстроока.

Тя нашепва нощем благи думи,

буря може да е – клони брули.

 

Тя мехлем за рана e – душевна,

на сърцето ми безкрай потребна!

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??