Aug 7, 2018, 8:43 AM  

Тя 

  Poetry » Love, Other
284 7 5

Тя е силует, проблясващ в мрака,

изгрева е – утрото я чака.

Тя е лек, от който да отпия,

зареден със тайна орисия.

 

Тя е Слънце, галещо октомври

и убежище сред дъжд от бомби.

Тя е полъх в августовска вечер –

с лекота превръща ме в обречен.

 

Тя ме вдига на криле, високо –

дива, дългокоса, пъстроока.

Тя нашепва нощем благи думи,

буря може да е – клони брули.

 

Тя мехлем за рана e – душевна,

на сърцето ми безкрай потребна!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??