22.11.2020 г., 18:18

Тя ... 4

353 0 0

Тя ме хвана с хубавите си очи.

 Тя ме уби с сладката си усмивка.

 Тя ме разсмя с луди лица.

 Тя стопи сърцето ми,

мечтателният ѝ глас отне тревогите ми.

 

 Просто не виждам края,

защото това никога няма да свърши и никога няма да я пусна.

 

 Никога не съм се чувствал по този начин,

за едно момиче преди този ден.

 Тя трябва да е тази за мен,

защото знам,

че не мога да греша.

 Никога няма да й позволя да се измъкне.

 Животът й никога няма да се превърне в тъга.

 Тя просто ме кара да се влюбвам отново и отново.

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Богданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...