30.08.2011 г., 20:41

Тя

3.4K 0 15
Тя е песен от лятото, още звучаща в съня ми, или нежна прохлада навярно дошла с есента, тя е топлия полъх, разпръснал цветя над деня ми, или сянка от вятъра южен, танцуващ в нощта.
Във душата ù мойте любими мечти се оглеждат и пречупват се сякаш в парченца от нежност и грях, и потъват дълбоко в съня ù - потъват с надежда да събудят отново в очите ù - капчици смях.
Тя е топлата дреха, потърсена в снежната зима, или облак дъждовен, обличащ горещия ден, тя е глътка вода във миража на суха пустиня или миг тишина във живота забързан край мен.
Тя е бледа луна, осветяваща само нощта ми, или тъжните нотки в гласчето на плачещ щурец, тя е морският грохот в сърцето на нежно цунами или топла целувка от устни на скитащ ветрец.
Тя се крие в черупка от мисли и вечер във мрака, щом в очите мъниста от радост за миг заблести, пак застава навън под воала на нощния вятър и се моли отново на Бог - нежността да спаси.
С нея всичко край мен сякаш бавно и плахо притихва и самотното време  - прибира ранени крила, чуло сякаш гласа ù в словата на тиха молитва... ...всичко бяло, събудено в мене... навярно е тя...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...