Тя
Във душата ù мойте любими мечти се оглеждат и пречупват се сякаш в парченца от нежност и грях, и потъват дълбоко в съня ù - потъват с надежда да събудят отново в очите ù - капчици смях.
Тя е топлата дреха, потърсена в снежната зима, или облак дъждовен, обличащ горещия ден, тя е глътка вода във миража на суха пустиня или миг тишина във живота забързан край мен.
Тя е бледа луна, осветяваща само нощта ми, или тъжните нотки в гласчето на плачещ щурец, тя е морският грохот в сърцето на нежно цунами или топла целувка от устни на скитащ ветрец.
Тя се крие в черупка от мисли и вечер във мрака, щом в очите мъниста от радост за миг заблести, пак застава навън под воала на нощния вятър и се моли отново на Бог - нежността да спаси.
С нея всичко край мен сякаш бавно и плахо притихва и самотното време - прибира ранени крила, чуло сякаш гласа ù в словата на тиха молитва... ...всичко бяло, събудено в мене... навярно е тя...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Чавдар Всички права запазени
Като стиха, посветен на нея.