chvassilev (Чавдар )
223 179
30.08.2011 г., 20:41 ч.

Тя 

  Поезия » Любовна
2957 0 15
Тя е песен от лятото, още звучаща в съня ми,
или нежна прохлада навярно дошла с есента,
тя е топлия полъх, разпръснал цветя над деня ми,
или сянка от вятъра южен, танцуващ в нощта.

Във душата ù мойте любими мечти се оглеждат
и пречупват се сякаш в парченца от нежност и грях,
и потъват дълбоко в съня ù - потъват с надежда
да събудят отново в очите ù - капчици смях.

Тя е топлата дреха, потърсена в снежната зима,
или облак дъждовен, обличащ горещия ден,
тя е глътка вода във миража на суха пустиня
или миг тишина във живота забързан край мен.

Тя е бледа луна, осветяваща само нощта ми,
или тъжните нотки в гласчето на плачещ щурец,
тя е морският грохот в сърцето на нежно цунами
или топла целувка от устни на скитащ ветрец.

Тя се крие в черупка от мисли и вечер във мрака,
щом в очите мъниста от радост за миг заблести,
пак застава навън под воала на нощния вятър
и се моли отново на Бог - нежността да спаси.

С нея всичко край мен сякаш бавно и плахо притихва
и самотното време  - прибира ранени крила,
чуло сякаш гласа ù в словата на тиха молитва...
...всичко бяло, събудено в мене... навярно е тя...

© Чавдар Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??