Тя
Тя крие косите си в' вятъра див,
усмивката своя в жълт минзухар.
В тревите се скита с поглед свенлив,
с цветни листа пръска есенен чар.
Тя свежо ухае на зряла смокиня,
с топли очи - кехлибарено грозде,
златна дюля в сърцето и́ има,
пъстър килим за нозете и́ боси.
Есенно слънце в шепите крие,
когато е тъжна – гъсти мъгли,
в очите и ѝ, щом вятър силен завие,
вместо сълзи, дъждец ромоли.
Тя е богата! Много богата!
Носи пълна кошница с плодове,
златен дар, роден от земята,
лятно слънце събрал в цветове.
Волните птици изпрати на юг,
каза им сбогом, помаха с ръка.
Тя отново при нас е, тя вече е тук,
красива и пъстра дойде Есента.
15.10.2023
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
